БСП: МОН не е направило цялостен анализ за резултатите от първата година на действие на образователния закон

БСП: МОН не е направило цялостен анализ за резултатите от първата година на действие на образователния закон

„До този момент МОН не е направило цялостен анализ за резултатите от първата година на действие на закона, а в същото време прилагането му породи множество въпроси, чието решаване зависи от нови промени в нормативната база”. Около тази теза се обединиха народните представители от „БСП за България” Драгомир Стойнев, Георги Гьоков и Донка Симеонова по време на дискусия „За делника на образованието”, проведена в Стара Загора и организирана от Областният съвет на БСП в града. По време на дискусията учители, директори, представители на местната власт, на обществени съвети, на различни образователни степени и граждани от 11-те общини в старозагорски регион обсъдиха проблемите, възникнали в практиката при прилагането на новия закон за предучилищното и училищното образование и наредбите, регламентиращи държавните образователни стандарти. Те предложиха да се изработи образователна карта за всяко населено място, която ще улесни въвеждането на задължителния едносменен режим на обучение в училище. Според тях е необходим и задълбочен анализ на населението, включващ и образователната  инфраструктура и институции в България.

Те подчертаха, че ще продължат да настояват за качествено образование, което да бъде приоритет за държавата. „Над 20 актуални питания и въпроси са отправени към министъра, свързани с новия закон, наредбите, грижата за училищата в малките населени места, за психологическите съветници и редица други. Ежедневно при депутатите постъпват нови сигнали, за трудноработеща  образователна система”, каза Донка Симеонова. Според нея въвеждането на цялостен нов подход е от изключителна необходимост за качественото образование, нужна е държавна политика, която да стане водеща за българското общество.

В дискусията учителите определиха механизма за съвместната работа на институциите по обхващане и задържане в училищата на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, като хаотичен. „Да повтарят класа онези ученици от първи до четвърти клас, които не са постигнали необходимите компетентности от учебната програма, ученикът или знае или не знае, не може дете, което пише и чете перфектно да се равнява с дете, което  не може да прочете дори заглавие”, аргументираха предложението си учители в начална степен, които изразиха недомислиците от учебния процес, създадени от новите нормативни постановки.

Близо 250 са издадените заповеди за тази учебна година, разказаха директори, които се борят с административната тежест, увеличила се многократно. „С какво да се занимава един ръководител и екипът му – образование, възпитание, да тушира агресията, да има индивидуален подход към колеги и деца, или да издава безброй заповеди”, посочиха училищни директори, които искат училищата им да създават успешен образователен процес. „Това без финанси не може да се реализира. Парите са основен въпрос за българското училище, но подходът към тази тема трябва да е свързан с цялостен анализ, който да включва редица параметри от годината на строеж на сградата, през броя ученици до учителските заплати”, смятат педагозите, които не желаят повече да се работи „на парче” в най-важната сфера на живота.

Обобщението и предизвикателствата в делника на българското образование ще бъдат представени на кръгла маса в навечерието на Деня на народните будители. За участие в кръглата маса ще бъдат поканени представители на образователната и академичната общност от цялата страна.

БСП: МОН не е направило цялостен анализ за резултатите от първата година на действие на образователния закон

Петър Курумбашев в Стара Загора: Имаме право на претенции пред ЕС, ако сме формулирали единна национална позиция

Петър Курумбашев в Стара Загора:  Имаме право на претенции пред ЕС, ако сме формулирали единна национална позиция

По-скоро съм спокоен, че ще можем да запазим въглищните си централи за срока, за който предназначени, смята евродепутатът

„Надявам се, че със съществуващата възможност за дерогации ще запазим въглищните си централи за срока, за който са предназначени. Въпрос на национална позиция е да формулираме исканията си по отношение на централите в Маришкия басейн. Разбирам нашите топлоенергетици, които казват: „За да се присъединим към ЕС, трябваше да затворим 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. После започнахме да строим „Белене“ – не можело да има българска централа с руски реактори. Стартирахме дейностите по „Южен поток“, започна войната в Украйна – няма да има „Южен поток“. Сега се появиха изисквания за големите горивни инсталации, според които 40%  от българската енергетика трябва да я няма. Откъде по-точно ще произвеждаме ток?“ Въпросът е много прост.“

Това заяви в Стара Загора евродепутатът от Групата на СиД Петър Курумбашев по време на среща с младежи от Стара Загора, Казанлък, Раднево, Гълъбово и Чирпан. 

„Наша работа е да поставим ясно националния си интерес. Така, както поляците в момента ясно са декларирали, че 83% от енергетиката им е въглищна и няма начин да затворят тези централи и да направят този преход. Първо обаче трябва ти да знаеш какво искаш, за да можеш да го формулираш пред партньорите си от Европейския съюз и да се аргументираш пред тях. Да им кажеш: „Вижте, това за нас е червена линия, зад която ние няма да преминаваме.“Трябва да има консенсус между политиците от всички сили по отношение на начина, по който ще се развива енергетиката ни. Независимо от това кой е на власт. За съжаление, на нас ни е трудно да водим дори и тези разговори. За това трябва да обвиняваме себе си, а не Европейския съюз“, смята Курумбашев.

Запитан за  инвестиционните намерения на Китай, евродепутатът коментира, че има изключителен интерес към България.

„Имаше конкретно предложение от Китай за обновяване на инфраструктурата на пристанището във Варна и от Япония за пристанище Бургас. Не се възползвахме. В същото време пристанище Констанца се разви по такъв начин, че обработва десет пъти повече бруто регистър тонове, отколкото пристанище Варна. Въпреки това, аз съм оптимист, защото България продължава да им е интересна.

Въпросът е обаче, че ние отказваме да капитализираме това тяхно добро отношение. И тук проблемът отново е в нашата политика, а не на действия, продиктувани от ЕС. Станахме твърде западно ориентирана държава, но същевременно забравихме традиционно добри наши приятели.“

15 октомври 2017

Манифест на Княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България

 Манифест на Княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.


Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о' бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят. Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.


Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.


Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!  


22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I


Манифестът, с който цар Фердинанд провъзгласява Независимостта на България на 22.09.1908

 

 Манифест на Княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България
<< 2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12 >>