Настоятелството: Читалище „Искра” започва организацията по 130 години Народен университет и 150 години от първото театрално представление

Настоятелството: Читалище „Искра”  започва организацията по 130 години Народен университет и 150 години от първото театрално представление

Читалище „Искра” да стартира подготовката за честване на 130 години Народен университет  и 150-годишнината  от първото театрално представление, изнесено на казанлъшка сцена, реши Настоятелството днес.

През зимата на  1869г. пред казанлъшка публика е представена театралната постановка „Зла жена” на Йован Ст. Попович.  Спектакълът спечелва овациите на казанлъшкото гражданство, което 20 години  по-късно  се радва  и на създадения Народен университет в Читалище „Искра” – един от първите в България, за едно от  най-будните и образовани общества по това време – казанлъшкото.

18.03.2019


 

Учениците на Елена Юлиянова покориха нова софийска сцена

Учениците на Елена Юлиянова покориха нова софийска сцена

В националния фестивал – конкурс „ С крилете на музиката” младите таланти, ученици в музикални паралелки на СУ „Екзарх Антим І” и възпитаници на  ШИ „Емануил Манолов” при НЧ „Искра – 1860”, за пореден път потвърдиха високата си класа, спечелвайки престижни награди на конкурсната сцена в София.

Христиана Харалампиева, Тома Вълков, Екатерина Димитрова, Дамян Стоев, Виктор Владков и Адриана Узунова завоюваха шест първи награди в своите възрастови групи на Деветото издание на конкурса, провел се на 16 март в Нов български университет в столицата.

Освен първите, със Специални награди и парични премии бяха отличени конкурсните изпълнение на казанлъшките таланти Дамян Стоев, Виктор Владков и Адриана Узунова.

Специална награда на Фондация  „Красимир Гатев”  „За ярко артистично дарование” журито присъди на 11 – годишния Дамян Стоев.

Със Специална награда – „Участие в Майсторски клас на проф. Людмил Ангелов” беше удостоен 15 – годишен казанлъшки талант, възпитаник на ШИ „Емануил Манолов” при НЧ „Искра – 1860” Виктор Владков.

Специална награда „Анна Илиевска” за ярко, виртуозно и вдъхновено изпълнение спечели 16 – годишната талантлива пианистка Адриана Узунова.

Изключително удоволствие за всички  беше и сценичният дебют на клавирното дуо Адриана Узунова и Златомир Трифонов. Изявените казанлъшки пианисти, ученици в музикалните паралелки на СУ „Екзарх Антим І” блестящо изпълниха на конкурсната сцена виртуозната творба  от Дмитрий Шостакович „Концертино за две пиана”.

Със специална награда, за високи постижения в работа с ученици, взели участие в девети фестивал – конкурс „ С крилете на музиката”, беше удостоена и клавирният педагог  Елена Юлиянова.

Всички носители на Първите награди бяха поканени за участие в заключителния Гала концерт на победителите, който ще се проведе в София, в Концертната зала на Съюза на българските композитори през май 2019 година.

Конкурсът се проведе в Нов български университет в София и беше организиран от Съюза на българските музикални и танцови дейци и дружество „ Педагози – музиканти”.

18.03.2019

Памет за родоначалника на българската опера Емануил Манолов

Памет за родоначалника на българската опера Емануил Манолов

Преподаватели и ученици от Школата по изкуствата “Емануил Манолов” при Читалище "Искра", Клубът на жените туристки “ Орлица”, при ТД “Орлово гнездо” и екипът на Библиотека “Искра” се поклониха пред делото на първият български композитор Емануил Манолов.

Най-ценното произведение, което той оставя на своите последователи, е операта „Сиромахкиня”, която за съжаление остава недовършена. Създадена по стихотворение на Иван Вазов, тя съчетава традициите на градския романс и италианската класическа опера.

„Емануил Манолов е написал „Сиромахкиня” във време, в което не е имало нито финансови средства, да не говорим за традиции в жанра. В целия свят операта е била в разцвета си, представяна от колоси като Верди, Вагнер, Маскани и много други. Цялата творба е вдъхновена от лични преживявания на автора. Прототип на главната героиня е майката на Манолов. В операта се разказва за бедна жена, която тръгва да търси пари за децата си. В биографията на композитора има подобен епизод – майка му, останала без средства да изучи синовете си, залага цялата домакинска посуда в манастира край родния им град Габрово. Събраното й стига да се добере с децата до Киев. Отива при известния църковен деятел Йосиф Соколски и иска от него стипендия за синовете си. Когато майката разбира, че не е възможно молбата й да бъде удовлетворена, предприема изключително рискован ход. Постъпката й на пръв поглед е необяснима за един родител, но едновременно с това дълбоко изстрадана – тя ги изоставя. Виждайки четирите момчета, състрадателни българи ги завеждат в българското настоятелство в Одеса. Оттам пътищата им се разделят – Емануил Манолов е имал певческа дарба и попада в хоровата капела в Москва. Благодарение на таланта си, той бързо се превръща в любимец на всички и продължава образованието си в консерваторията. Не успява да я завърши заради избухването на Сръбско-Българската война. През 1885 г. той се завръща у нас.”  Композиторът е свързан с Казанлък. Тук той прекарва изцяло последните години от живота си, които са най-плодотворни в творчески план. Интересен е  разказът на композитора и диригент Йоско Йосифов за огромната заслуга на Манолов:

„Във време, в което народът е жаден за култура и музика, той е бил изправен пред дилемата по кой път да се насочи, защото тогава чуждестранните влияния в изкуствата са били много силни. Като един истински патриот, Манолов намира най-верният път и използва фолклора за полагане основите на нашата музикална традиция. Композиторът поема най-тежкия кръст на музиканта именно в този период, когато трябва да се определи насоката на българската художествена музика. Неслучайно се е ползвал с голямо уважение сред казанлъчани – негова е заслугата за формирането на смесен хор и оркестър към Читалище „Искра”. Заради своя принос, той спокойно може да се нарече първият професионален български композитор и родоначалник на операта у нас.

Бил е на два пъти в Казанлък – работел е като учител около 1886 г., а малко по-късно се завръща отново и остава до смъртта си през 1902 г. В последните три години от своя житейски път, той създава „Сиромахкиня”. В една консервативна епоха, когато женските роли в театъра са се изпълнявали от мъже, Манолов изпреварва времето си с десетилетия.”

Като капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, Емануил Манолов използва духовия оркестър за изпълнение на музика от известни европейски автори, както и на свои творби. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Според видната фолклористка Елена Стоин, значим е неговият принос за откриването и записването на народни песни, в години, в които все още няма аудиотехника. Автор е на маршове, детски и училищни песни, сред които „Хубава си татковино”, пята от поколения българчета./Радио България

1.02. 2019

Памет за родоначалника на българската опера Емануил Манолов
 1  2  3  4  5  6 >>